Top 10 similar words or synonyms for емоционално

интелектуално    0.756755

сексуално    0.745118

умствено    0.738445

чувство    0.735704

морално    0.733077

усещане    0.724972

нравствено    0.722010

емоционалното    0.721058

емоции    0.718427

настроение    0.717192

Top 30 analogous words or synonyms for емоционално

Article Example
Емоционално развитие Редица психолози като К, Изард, П. Екман и други предполагат, че емоционалната система е вродена при детето и е най-зряла в сравнение с останалите системи в човешкия организъм. Следователно емоционалното развитие на детето се осъществява на базата на вроденото свойство на нервната система да реагира различно на определени изменения на вътрешната и външната среда. При бебетата се наблюдава присъствието на признаци на някои базисни емоции, но най-ранният им емоционален живот се състои почти изцяло от две глобални състояния на физиологична възбуда. Тези състояния са привлеченост към приятна стимулация и отдръпване от неприятна стимулация. „Едва постепенно емоциите стават ясни, добре организирани сигнали.“ Наблюдава се определена закономерност в развитието на емоциите – положителните емоции възникват по-късно от отрицателните. Според някои психолози, за да възникне дадена положителна емоция като активна радост, усмивка, е необходим по-активен контакт с околната среда и известен вече натрупан опит. Реакции на неприятно преживяване при бебетата могат да се появяват при външни дразнители (внезапен силен шум, груба промяна в положението на тялото, препречване на движенията му). „А реакции на приятно състояние се наблюдават у бебето, когато бозае или усеща люлеене, потупване, затопляне и др.“ С порастването на детето заедно с тези прояви започва и тяхното диференциране, усложняване, като наред с плач или оживени движения се появяват по-специфични реакции при различни емоционални състояния: хвърляне, съпротива, а по-късно – бягане, скриване и някои вербални реакции. На 2-3-годишна възраст при децата се наблюдават появата на емоционални реакции като например емпатия при плач на друго дете. По-нататък в развитието на детето (предучилищна възраст) се наблюдава диференциране на емоционалните състояния. Те се развиват в по-разнообразни и по-богати чувства при взаимоотношенията на детето с другите деца и възрастните. Полага се началото на формирането на висшите чувства – морални, социални, естетически, интелектуални. Едновременно с тях се проявяват и някои от отрицателните – завист, омраза, озлобление. Роля при развитието на емоциите оказват както биологичните процеси на съзряване, така и непрестанните процеси на учене, които са неразривно свързани.
Емоционално развитие Тревожността се появява, когато възникне заплаха за разрушаването на близостта и връзката „дете-майка“. Заплахата се свързва със загубата на любов и сигурност, както и с усещане за безнадеждност и безпомощност. Тя е израз на протест срещу раздялата (Зигмунд Фройд). Ерик Ериксон свързва тревожността със страха от загуба на идентичност. За малкото дете раздялата не е просто прекъсване на една външна връзка, а е загуба на част от него.
Емоционално развитие Една от теориите за емоционално развитие принадлежи на К. Изард. Той изказва предположението, че качеството на индивидуалното емоционално преживяване остава едно и също за всички фази на човешкия живот, но, твърди той, причините, които го предизвикват, както и последиците от него, зависят от степента на зрялост на индивида. В основата на неговата теория заляга позицията за адаптивната функция на емоциите. В съответствие с нея, произходът и развитието на емоциите се подчиняват на биологични закони и се развиват спрямо придобиването на адаптивната си функция в живота на детето, а след това и на възрастния.
Емоционално развитие Любовта е искрено и чисто чувство, най-дълбинното, което детето изпитва. Любовта има не само афективно, но и когнитивно съдържание. Тя е съчетание от радост, любопитство, емпатия. Любовта се преживява от човека като удоволствието от взаимното разбирателство, от участието в живота на другия. Значението на майчината обич за малкото дете е огромно (Боулби). Любовта на детето драматично зависи от любовта, която получава от майката – тя се превръща в източник на сила за детската обич. Всяко посегателство върху връзката майка-дете се отразява драматично върху детето, пораждайки усещане за отхвърленост, неприетост, изоставеност; оформя бавно позиция на враждебност към другите. „Когато детето не получава обич, то не може да дари и другите с обич.“ По-късно чрез получената обич детето състрадава, но ако тя липсва, детето губи способността си да обича. Детето ще бъде способно само да познава страданието, но не и да обича.
Емоционално развитие Страхът е една от най-рано преживените емоции и се свързва с усещането, че детето се съмнява в сигурността и безопасността в дадена ситуация. Най-често срещаният израз на страх при бебета е към непознати възрастни. Реакцията е наречена тревожност от непознати. Появява се към 7-9-и месец, последван от страх от тъмно след 1 – 1,6 години, и накрая се появява страх от животни след 1,6 – 2 години. Интерпретирането на дадено събитие като пораждащо страх изисква определен когнитивен опит и известно самопознание(„аз се страхувам“). Разграничаването на нещата на познати и непознати създава условия за развитието на страховете, затова и през 7-8-и месец се появява страхът от раздялата с значимите хора. Когнитивното развитие е причината за поява на страхове, свързани с определени обекти. Когато детето е фрустрирано (напр. раздяла с майка) може да се породи гняв и разочарование, което да премине в страх. Бронсън изказва важната идея, че страхът се появява постепенно и около 6-ия месец вече е като ясно обособена реакция, а също и че отношение на майката към детето може да се превърне в предпоставка за страх. Със своя експеримент за скриване на лицето на майка от дете, Троник доказва, че децата от най-ранна възраст могат да контролират собственото си поведение, както и поведението на другите.