единороден - Synonyms of единороден | Antonyms of единороден | Definition of единороден | Example of единороден | Word Synonyms API

Article	Example
Gloria in excelsis Deo	Господи, Сине Единороден, Исусе Христе.
Вулфила	"Вярвам, че има само един Бог Отец, несътворен и невидим; [вярвам] и в неговия единороден син, нашия Господ и Бог, създател и творец на всецялото творение, който няма никой подобен на себе си. Затова има един-единствен Бог на всичко – Отец, който е Бог и на нашия Бог; [вярвам] и в единствения Свети Дух – просветляващата и освещаващата сила, както казва след възкресението си Христос на своите апостоли: „И аз ще изпратя обещанието на Отца ми върху Вас, а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре“ "(Лк. 24:49)". А също и: „Ще приемете сила, кога слезе върху вас Дух Свети“" (Деян. 1:8)". Той не е нито Бог, нито Господ, но верен служител на Христа; нито е равен нему, но е подвластен и се подчинява във всичко на Сина. Както и Синът е подвластен и се подчинява във всичко на Бог Отец.“"
Христология	Понятия от древните литургически текстове и богословието като Богочовек, ипостас (χυποστασις – учението се появява в началото на 6 в., вероятно чрез Йоан Граматик), същност и единосъщност, природа (φύσις) и както и споровете за Светата Троица и природата на Иисус Христос са централни в христологическите спорове, които са най-продължителните и драматичните в историята на Църквата. През 4 в. на Първия и Втория вселенски събори се изясняват въпроси, свързани с единството на Божествената Троица. Според Арий Христос не е равен на Бог-Отец, а само нему подобен (подобосъщен / ομοιούσιος), докато александрийският епископ Александър твърди, че Христос е единосъщен (ομοοούσιος) с Отца. Първият вселенски събор утвърждава православното учение за единосъщието, формулирано в Символа на вярата. През 5. в. се оформя христологическото учение за тайната на Боговъплъщението: начина на съединение и единството на Божествената и човешката природа в Лицето на Господа Иисуса Христа. Дева Мария е обявена от Ефеския вселенски събор Богородица и осъжда Теодор Мопсуетски, който твърди, че Христос има две разделни естества. Така несторианството, което разделя двете естества в Христа — божественото и човешкото, и ги приписва на две отделни лица, е осъдено през 431 г. на Третия Вселенски събор в Ефес. Крайната реакция поражда монофизитството, което отъждествява понятията природа и ипостас, от което следва съединението на двете естества в Христа - Иисус Христос е не Богочовек, а само Бог, а човешката му природа е изчезнала, както изчезва капка в морето. През 499 г. като разсадник на несторианството е закрита Едеската школа, но тя се преселва в Персия (Низибийска школа). В същата година персийските християни се отделят от Източната църква и образуват свой патриархат. Несторианството се разпространява в Индия, Китай и Монголия. На Четвъртия вселенски Халкидонски събор (май 451 г.) монофизитите търпят поражение. Приема се най-важната догматическа формулировка на Православното вероучение: “Следвайки светите отци, всички съгласно учим да бъде изповядван един и същият Син, Господ наш Иисус Христос, съвършен по отношение на Божествената Си природа и съвършен по отношение на човешката Си природа, истински Бог и истински човек, с разумна душа и тяло, единосъщен на Отца по Божествена природа и единосъщен нам по човешка природа, във всичко подобен на нас, освен в греха, роден преди всички векове от Отца по Божествена природа, а в последните дни, заради нас и заради нашето спасение, (роден) от Дева Мария Богородица по човешка природа, един и същият Христос, Син, Господ, Единороден, познаван в две естества неслитно, неизменно, неразделно и неразлъчно, не на две лица разсичан или разделян, но един и същият Син и Единороден, Бог Слово, Господ Иисус Христос.”
Бог Син	Боговъплъщението заема централно място в християнската теология. Още в Новия завет темата е разработена в дълбочина: „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе … В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна. Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха. А на всички ония, които Го приеха, – на вярващите в Неговото име, – даде възможност да станат чеда Божии; те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха. И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца“ "(Иоан 1:1 – 14)". Оттук следва идеята, че Бог Син става истински човек, идея, която навремето не е приета от юдеите, които очакват Месия като Божи пратеник, но не и като Самия Бог, който спасява човечеството. По-късно, макар и в друга светлина, такива възгледи са възприемани и от някои християнски ереси, например при гностицизма. "(И в двата случая не става дума за съмнение в историчността на личността на Иисус, а в нейното разбиране)".
Никео-цариградски символ на вярата	Вярвам в един Бог, всемогъщия Отец, Творец на небето и на земята, на всички видими и невидими неща. И в един Господ, Исус Христос, единороден Син Божи, роден от Отца преди всички векове: Бог от Бога, светлина от светлината, истински Бог от истинския Бог. Роден, несътворен, единосъщ с Отца; чрез Когото всичко е станало. Който за нас, човеците, и за наше спасение слязъл от небето; и се въплътил от Дева Мария под действие на Светия Дух и станал човек. Разпнат бил също за нас при Понтийския Пилат; страдал и бил погребан. И възкръснал на третия ден според Писанията, и се възнесъл на небето; седи отдясно на Отца. И пак ще дойде със слава да съди живите и мъртвите; и царството Му няма да има край. Вярвам в Светия Дух, Господ животворящ; Който от Отца и Сина изхожда; Който в едно с Отца и Сина е обожаван и славословен; Който е говорил чрез пророците. Вярвам в една, свята, католическа и апостолска Църква. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете. И очаквам възкресението на мъртвите и живота на бъдещия свят. Амин.