Top 10 similar words or synonyms for безмълвието

търколева    0.616882

избранное    0.614156

науке    0.597744

исаия    0.590796

енох    0.587461

астрала    0.585855

кибеа    0.583506

третьего    0.582958

будущего    0.575107

пипева    0.574259

Top 30 analogous words or synonyms for безмълвието

Article Example
Гласът на Безмълвието През 1903 Лев Толстой заимства откъси от първото английско издание на "Гласът на Безмълвието", изпратено му от Блаватска, за свои книги с нравствени напътствия. Американският философ Уилям Джеймс цитира голям пасаж от книгата на Блаватска в своя труд "Многообразието на религиозния опит", за да илюстрира важността на музикалното въздействие на речта за предаването на мистични идеи. Някои изследователи поддържат тезата, че концепцията за „Беззвучния Звук“, съдържаща се в този пасаж, е намерила отражение в някои произведения на Ърнест Хемингуей. Според японския философ и учител по дзен Д. Т. Судзуки в „Гласът на Безмълвието“ е представен автентичен Махаяна будизъм и нейният текст демонстрира, че Блаватска несъмнено е било посветена в дълбоките аспекти на учението на Махаяна. Според известния проповедник на будизма на Запад бхикшу Сангаракшита „Гласът на Безмълвието“ е уникална с това, че в нея будистките истини са предадени едновременно със средствата на поезията и на парадокса, като последният е използван по начина, характерен за будистките свещени книги - за изразяване не на привидни, а на реални противоречия, неподдаващи се на логически анализ. Парадоксално е и самото заглавие на книгата на Блаватска, изразяващо идеята, че във всеки негативен израз се съдържа лингвистична позитивност. През 1989 за ознаменуване на стогодишнината от първото издание на „Гласът на Безмълвието“ e осъществено юбилейно издание с предговор от Далай Лама XIV. В този предговор, озаглавен „Пътят на Бодхисатва“, той пише, че книгата на Блаватска е оказала силно влияние върху мнозина искрено търсещи и стремящи се да се приобщят към мъдростта и състраданието.
Гласът на Безмълвието „Гласът на Безмълвието“ () е книга на Елена Блаватска, считана за една от трите нейни най-важни книги наред с „Разбулената Изида“ и „Тайната доктрина“. Написана е през 1889 година във Фонтенбло. Публикувана е за пръв път в Лондон през същата година. Състои се от три фрагмента: „Гласът на Безмълвието“, „Двата пътя“ и „Седемте порти“. Според авторския предговор към книгата тези фрагменти са извлечени от „Книгата на Златните правила“, използвана на Изток от учениците на мистичните школи и принадлежаща към същата серия книги, към която принадлежи Книгата Дзиан, текстове от която са коментирани в „Тайната доктрина“.
Гласът на Безмълвието „Гласът на Безмълвието“ е преведена и издадена на редица европейски езици - испански (1892), немски (1893, прев. Франц Хартман), френски (1907), руски (1908, прев. Е.Ф.Писарева), португалски (1916, прев. Фернанду Песоа), български (1912 в сп. „Теософия“, отделна книга през 1917, прев. Иван Грозев) и др.
Иван Грозев (писател) Редактор на сп. „Теософия“ (1912-1925). Превежда „Гласът на безмълвието“ от Елена Блаватска (1912). Сътрудничи на списанията „Българска сбирка“, „Всемирна летопис“ и „Хиперион“.
Мълчание Мълчанието или още безмълвието е липса на реч и на произнасяне/издаване на звуци, което предизвиква тишина. За тиха се смята среда, в която ако има звуци, те са под 20 децибела.
Бъкминстър Фулър Отдръпва се за около година-две в почти пълно мълчание, в безмълвието на което иска и търси да открие принципите, ръководещи Вселената и как би могъл да подпомогне развитието на човечеството съобразно тях, намирайки пътища за постигане на повече с по-малко средства, така че в крайна сметка за всички хора да има все повече и повече.
Елена Блаватска През 1889 г. се мести в Лондон, където основава списанието „"Луцифер"“. През 1889 г. излизат „"Ключът към теософията"“ и „"Гласът на безмълвието"“. Към края на живота си Блаватска се бори с болестта на Брайт, сърдечни проблеми и ревматизъм. Умира на 8 май 1891 г. в Лондон след прекаран грип.
Смъртта на Вергилий На следващия ден Вергилий се среща с приятелите си, а после води едночасов разговор със самия император Август. Тук проличават острите противоречия в схващанията на двамата. Императорът вижда в държавата въплъщение на "„висшия човешки дълг“". А Вергилий определя държавата на Август само като предварителен етап по пътя към едно бъдещо "„царство на човешката общност“". Пред императора поетът се опитва да защити решението си да изгори своята "„Енеида“". Владетелят избухва в гняв и обвинява поета, че му завижда заради славните му дела и затова не желае да му посвети своя епос. За да се освободи от това подозрение, но и за да изпълни приятелския си дълг, накрая Вергилий предава на Август поемата. В завещанието си той обяснява защо оставя на потомството своята творба, въпреки нейните несъвършенства: "„В това несъвършенство се крие не само проклятие, но и милост, не само слабостта на човека, но и неговата близост до боговете, не само незрялостта на човешката душа, а и нейното величие... Едва в несъвършенството се разбулва плодоносното великолепие на човешкия жребии, който представлява надхвърляне на собствените граници: между безмълвието на животното и безмълвието на бога се намира човешкото слово...“"
Елена Блаватска Лев Толстой заимства откъси от „Гласът на Безмълвието“ за свои книги с нравствени напътствия. През 1892, Максим Горки се изказва за Блаватска с ирония по отношение на окултните ѝ занимания. През 1912 в писмо до И.А.Румянцев го моли да му изпрати всички книги на Блаватска.. Писателят и литературоведът Андрей Бели открива в теософската доктрина визия за реалността, която съответства на собственото му светоусещане. Много от творбите му са изпълнени с теософско съдържание и са структурирани според теософските принципи. Композиторът Александър Скрябин базира своята теория за композирането на музика като божествена игра непосредствено върху теософската доктрина. Последовател и популяризатор на идеите на Блаватска в Русия е и поетът Максимилиан Волошин. Активни теософи са също писателката Олга Форш, поетите Константин Балмонт, Николай Мински и Ана Веселовская.
Аполинарий Васнецов През 1890-те и 1900-те темата за руския Север започва все по-често да се появява в творбите на художниците. Към нея се обръщат Константин Коровин, Валентин Серов, Исак Левитан, Иля Остроухов и много други. Със суровата си, самобитна мощ северните пейзажи, без присъствието на хора, привличат и Аполинарий. Тогава той създава най-добрите си творби – "„Тайга в Урал. Синята планина.“" (1891), голямото монументално платно "„Сибир“" (1894), "„Кама“" (1895), "„Северен край“" (1899), "„Езеро“" (1902), "„Нощ на езерото“" (1905), "„Из спомените за Урал“" (1907), "„Безмълвието на северната нощ“" (1911) и други. Под впечатление от пътуването си в Южен Урал рисува "„Планинско езеро. Урал“" (1892) и "„Езеро в планинска Башкирия. Урал“" (1895). Композицията и на двете е много сходна – асиметричната лява част контрастира с езерното огледало, а добавената пътечка все пак говори и за човешко присъствие.